| Произношение | стихира́рь |
| Начальная форма | стихира́рь |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | стихира́рь | стихира́рь |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | стихира́рь | стихира́ри |
| Рд. | стихира́ря | стихира́рей |
| Дт. | стихира́рю | стихира́рям |
| Вн. | стихира́рь | стихира́ри |
| Тв. | стихира́рем | стихира́рями |
| Пр. | стихира́ре | стихира́рях |
стихир — корень,
ар — суффикс,
ь — окончание.