| Произношение | стефани́т |
| Начальная форма | стефани́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | стефани́т | стефани́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | стефани́т | стефани́ты |
| Рд. | стефани́та | стефани́тов |
| Дт. | стефани́ту | стефани́там |
| Вн. | стефани́т | стефани́ты |
| Тв. | стефани́том | стефани́тами |
| Пр. | стефани́те | стефани́тах |
стефан — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.