| Произношение | стелли́т |
| Начальная форма | стелли́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | стелли́т | стелли́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | стелли́т | стелли́ты |
| Рд. | стелли́та | стелли́тов |
| Дт. | стелли́ту | стелли́там |
| Вн. | стелли́т | стелли́ты |
| Тв. | стелли́том | стелли́тами |
| Пр. | стелли́те | стелли́тах |
стеллит — корень,
ø — нулевое окончание.