| Произношение | соврати́ть |
| Начальная форма | соврати́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | совращу́ | соврати́л | |
| жен. р. | соврати́ла | |||
| Ты | муж. р. | соврати́шь | соврати́л | соврати́ |
| жен. р. | соврати́ла | |||
| Он | соврати́т | соврати́л | ||
| Она | соврати́ла | |||
| Оно | соврати́ло | |||
| Мы | соврати́м | соврати́ли | ||
| Вы | соврати́те | соврати́ли | соврати́те | |
| Они | совратя́т | соврати́ли | ||
соврат — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | соврати́ть |
| Прич. страд. прош. | совраще́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | совраще́н |
| Прич. действ. прош. | соврати́вший |
| Дееприч. прош. | совратя́соврати́всоврати́вши |