| Произношение | расшлихтова́ть |
| Начальная форма | расшлихтова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | расшлихту́ю | расшлихтова́л | |
| жен. р. | расшлихтова́ла | |||
| Ты | муж. р. | расшлихту́ешь | расшлихтова́л | расшлихту́й |
| жен. р. | расшлихтова́ла | |||
| Он | расшлихту́ет | расшлихтова́л | ||
| Она | расшлихтова́ла | |||
| Оно | расшлихтова́ло | |||
| Мы | расшлихту́ем | расшлихтова́ли | ||
| Вы | расшлихту́ете | расшлихтова́ли | расшлихту́йте | |
| Они | расшлихту́ют | расшлихтова́ли | ||
рас — приставка,
шлихт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | расшлихтова́ть |
| Прич. страд. прош. | расшлихто́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | расшлихто́ван |
| Прич. действ. прош. | расшлихтова́вший |
| Дееприч. прош. | расшлихтова́врасшлихтова́вши |