| Произношение | распу́чивать |
| Начальная форма | распу́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | распу́чиваю | распу́чивал | |
| жен. р. | распу́чивала | |||
| Ты | муж. р. | распу́чиваешь | распу́чивал | распу́чивай |
| жен. р. | распу́чивала | |||
| Он | распу́чивает | распу́чивал | ||
| Она | распу́чивала | |||
| Оно | распу́чивало | |||
| Мы | распу́чиваем | распу́чивали | ||
| Вы | распу́чиваете | распу́чивали | распу́чивайте | |
| Они | распу́чивают | распу́чивали | ||
рас — приставка,
пуч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | распу́чивать |
| Прич. страд. наст. | распу́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | распу́чиваем |
| Прич. действ. прош. | распу́чивавший |
| Прич. действ. наст. | распу́чивающий |
| Дееприч. наст. | распу́чивая |