СловоРул
Морфологический разбор слова «
рана́тра
»
рана́тра
имя существительное
Произношение
рана́тра
Начальная форма
рана́тра
Тип
нарицательное
Одушевленность
одушевлённое
Склонение
1-e склонение
Род
женский
Число
единственное
Падеж
именительный
Склонение существительного «
рана́тра
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
рана́тра
рана́тры
Рд.
рана́тры
рана́тр
Дт.
рана́тре
рана́трам
Вн.
рана́тру
рана́тр
Тв.
рана́трой
рана́трою
рана́трами
Пр.
рана́тре
рана́трах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
рана́тра
»
ранатр
а
ранатр
— корень
,
а
— окончание
.