| Произношение | разобщи́ть |
| Начальная форма | разобщи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разобщу́ | разобщи́л | |
| жен. р. | разобщи́ла | |||
| Ты | муж. р. | разобщи́шь | разобщи́л | разобщи́ |
| жен. р. | разобщи́ла | |||
| Он | разобщи́т | разобщи́л | ||
| Она | разобщи́ла | |||
| Оно | разобщи́ло | |||
| Мы | разобщи́м | разобщи́ли | ||
| Вы | разобщи́те | разобщи́ли | разобщи́те | |
| Они | разобща́т | разобщи́ли | ||
раз — приставка,
общ — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разобщи́ть |
| Прич. страд. прош. | разобще́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | разобще́н |
| Прич. действ. прош. | разобщи́вший |
| Дееприч. прош. | разобща́разобщи́вразобщи́вши |