| Произношение | размагни́тить |
| Начальная форма | размагни́тить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | размагни́чу | размагни́тил | |
| жен. р. | размагни́тила | |||
| Ты | муж. р. | размагни́тишь | размагни́тил | размагни́ть |
| жен. р. | размагни́тила | |||
| Он | размагни́тит | размагни́тил | ||
| Она | размагни́тила | |||
| Оно | размагни́тило | |||
| Мы | размагни́тим | размагни́тили | ||
| Вы | размагни́тите | размагни́тили | размагни́тьте | |
| Они | размагни́тят | размагни́тили | ||
раз — приставка,
магнит — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | размагни́тить |
| Прич. страд. прош. | размагни́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | размагни́чен |
| Прич. действ. прош. | размагни́тивший |
| Дееприч. прош. | размагни́тяразмагни́тивразмагни́тивши |