| Произношение | разграни́чить |
| Начальная форма | разграни́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разграни́чу | разграни́чил | |
| жен. р. | разграни́чила | |||
| Ты | муж. р. | разграни́чишь | разграни́чил | разграни́чь |
| жен. р. | разграни́чила | |||
| Он | разграни́чит | разграни́чил | ||
| Она | разграни́чила | |||
| Оно | разграни́чило | |||
| Мы | разграни́чим | разграни́чили | ||
| Вы | разграни́чите | разграни́чили | разграни́чьте | |
| Они | разграни́чат | разграни́чили | ||
раз — приставка,
гранич — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разграни́чить |
| Прич. страд. прош. | разграни́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | разграни́чен |
| Прич. действ. прош. | разграни́чивший |
| Дееприч. прош. | разграни́чаразграни́чивразграни́чивши |