| Произношение | разве́нчивать |
| Начальная форма | разве́нчивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | разве́нчиваю | разве́нчивал | |
| жен. р. | разве́нчивала | |||
| Ты | муж. р. | разве́нчиваешь | разве́нчивал | разве́нчивай |
| жен. р. | разве́нчивала | |||
| Он | разве́нчивает | разве́нчивал | ||
| Она | разве́нчивала | |||
| Оно | разве́нчивало | |||
| Мы | разве́нчиваем | разве́нчивали | ||
| Вы | разве́нчиваете | разве́нчивали | разве́нчивайте | |
| Они | разве́нчивают | разве́нчивали | ||
раз — приставка,
вен — корень,
ч — суффикс,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | разве́нчивать |
| Прич. страд. наст. | разве́нчиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | разве́нчиваем |
| Прич. действ. прош. | разве́нчивавший |
| Прич. действ. наст. | разве́нчивающий |
| Дееприч. наст. | разве́нчивая |