| Произношение | развенча́ть |
| Начальная форма | развенча́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | развенча́ю | развенча́л | |
| жен. р. | развенча́ла | |||
| Ты | муж. р. | развенча́ешь | развенча́л | развенча́й |
| жен. р. | развенча́ла | |||
| Он | развенча́ет | развенча́л | ||
| Она | развенча́ла | |||
| Оно | развенча́ло | |||
| Мы | развенча́ем | развенча́ли | ||
| Вы | развенча́ете | развенча́ли | развенча́йте | |
| Они | развенча́ют | развенча́ли | ||
раз — приставка,
вен — корень,
ч — суффикс,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | развенча́ть |
| Прич. страд. прош. | разве́нчанный |
| Прич. кр. страд. прош. | разве́нчан |
| Прич. действ. прош. | развенча́вший |
| Дееприч. прош. | развенча́вразвенча́вши |