| Произношение | прикарма́нить |
| Начальная форма | прикарма́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прикарма́ню | прикарма́нил | |
| жен. р. | прикарма́нила | |||
| Ты | муж. р. | прикарма́нишь | прикарма́нил | прикарма́нь |
| жен. р. | прикарма́нила | |||
| Он | прикарма́нит | прикарма́нил | ||
| Она | прикарма́нила | |||
| Оно | прикарма́нило | |||
| Мы | прикарма́ним | прикарма́нили | ||
| Вы | прикарма́ните | прикарма́нили | прикарма́ньте | |
| Они | прикарма́нят | прикарма́нили | ||
при — приставка,
карман — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прикарма́нить |
| Прич. страд. прош. | прикарма́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | прикарма́нен |
| Прич. действ. прош. | прикарма́нивший |
| Дееприч. прош. | прикарма́няприкарма́нивприкарма́нивши |