| Произношение | прика́нчивать |
| Начальная форма | прика́нчивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | прика́нчиваю | прика́нчивал | |
| жен. р. | прика́нчивала | |||
| Ты | муж. р. | прика́нчиваешь | прика́нчивал | прика́нчивай |
| жен. р. | прика́нчивала | |||
| Он | прика́нчивает | прика́нчивал | ||
| Она | прика́нчивала | |||
| Оно | прика́нчивало | |||
| Мы | прика́нчиваем | прика́нчивали | ||
| Вы | прика́нчиваете | прика́нчивали | прика́нчивайте | |
| Они | прика́нчивают | прика́нчивали | ||
при — приставка,
канч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | прика́нчивать |
| Прич. страд. наст. | прика́нчиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | прика́нчиваем |
| Прич. действ. прош. | прика́нчивавший |
| Прич. действ. наст. | прика́нчивающий |
| Дееприч. наст. | прика́нчивая |