| Произношение | приверте́ть |
| Начальная форма | приверте́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | приверчу́ | приверте́л | |
| жен. р. | приверте́ла | |||
| Ты | муж. р. | приве́ртишь | приверте́л | приверти́ |
| жен. р. | приверте́ла | |||
| Он | приве́ртит | приверте́л | ||
| Она | приверте́ла | |||
| Оно | приверте́ло | |||
| Мы | приве́ртим | приверте́ли | ||
| Вы | приве́ртите | приверте́ли | приверти́те | |
| Они | приве́ртят | приверте́ли | ||
при — приставка,
верт — корень,
е — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | приверте́ть |
| Прич. страд. прош. | приве́рченный |
| Прич. кр. страд. прош. | приве́рчен |
| Прич. действ. прош. | приверте́вший |
| Дееприч. прош. | привертя́приверте́вприверте́вши |