| Произношение | попе́рчи́ть |
| Начальная форма | попе́рчи́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | попе́рчу́ | попе́рчи́л | |
| жен. р. | попе́рчи́ла | |||
| Ты | муж. р. | попе́рчи́шь | попе́рчи́л | попе́рчи́ |
| жен. р. | попе́рчи́ла | |||
| Он | попе́рчи́т | попе́рчи́л | ||
| Она | попе́рчи́ла | |||
| Оно | попе́рчи́ло | |||
| Мы | попе́рчи́м | попе́рчи́ли | ||
| Вы | попе́рчи́те | попе́рчи́ли | попе́рчи́те | |
| Они | попе́рча́т | попе́рчи́ли | ||
по — приставка,
перч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | попе́рчи́ть |
| Прич. страд. прош. | попе́рче́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | попе́рче́н |
| Прич. действ. прош. | попе́рчи́вший |
| Дееприч. прош. | попе́рча́попе́рчи́впопе́рчи́вши |