| Произношение | поозорнича́ть |
| Начальная форма | поозорнича́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | поозорнича́ю | поозорнича́л | |
| жен. р. | поозорнича́ла | |||
| Ты | муж. р. | поозорнича́ешь | поозорнича́л | поозорнича́й |
| жен. р. | поозорнича́ла | |||
| Он | поозорнича́ет | поозорнича́л | ||
| Она | поозорнича́ла | |||
| Оно | поозорнича́ло | |||
| Мы | поозорнича́ем | поозорнича́ли | ||
| Вы | поозорнича́ете | поозорнича́ли | поозорнича́йте | |
| Они | поозорнича́ют | поозорнича́ли | ||
по — приставка,
озор — корень,
н — суффикс,
ича — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | поозорнича́ть |
| Прич. действ. прош. | поозорнича́вший |
| Дееприч. прош. | поозорнича́впоозорнича́вши |