| Произношение | понарочи́тее |
| Начальная форма | нарочи́тый |
| Форма | полное |
| Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
| Степень сравнения | сравнительная |
| падеж | форма |
|---|---|
| Не скл. | понарочи́тее |
по — приставка,
нарочи — корень,
т — суффикс,
ее — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Прил. | нарочи́тый |
| Прил. кр. | нарочи́т |
| Прил. сравн. ст. | нарочи́теепонарочи́теенарочи́тейпонарочи́тей |
| Произношение | понарочи́тее |
| Начальная форма | нарочи́то |
| Классификация по значению | определительное |
| Разряд | качественное |
| Степень сравнения | сравнительная |
по — приставка,
наро — корень,
чит — корень,
ее — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Наречие | нарочи́то |
| Наречие сравн. ст. | нарочи́теепонарочи́теенарочи́тейпонарочи́тей |