| Произношение | понаверте́ть |
| Начальная форма | понаверте́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | понаве́рчу | понаверте́л | |
| жен. р. | понаверте́ла | |||
| Ты | муж. р. | понаве́ртишь | понаверте́л | понаверти́ |
| жен. р. | понаверте́ла | |||
| Он | понаве́ртит | понаверте́л | ||
| Она | понаверте́ла | |||
| Оно | понаверте́ло | |||
| Мы | понаве́ртим | понаверте́ли | ||
| Вы | понаве́ртите | понаверте́ли | понаверти́те | |
| Они | понаве́ртят | понаверте́ли | ||
по — приставка,
на — приставка,
верт — корень,
е — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | понаверте́ть |
| Прич. страд. прош. | понаве́рченный |
| Прич. кр. страд. прош. | понаве́рчен |
| Прич. действ. прош. | понаверте́вший |
| Дееприч. прош. | понавертя́понаверте́впонаверте́вши |