| Произношение | переина́чить |
| Начальная форма | переина́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | переина́чу | переина́чил | |
| жен. р. | переина́чила | |||
| Ты | муж. р. | переина́чишь | переина́чил | переина́чь |
| жен. р. | переина́чила | |||
| Он | переина́чит | переина́чил | ||
| Она | переина́чила | |||
| Оно | переина́чило | |||
| Мы | переина́чим | переина́чили | ||
| Вы | переина́чите | переина́чили | переина́чьте | |
| Они | переина́чат | переина́чили | ||
пере — приставка,
инач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | переина́чить |
| Прич. страд. прош. | переина́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | переина́чен |
| Прич. действ. прош. | переина́чивший |
| Дееприч. прош. | переина́чапереина́чивпереина́чивши |