| Произношение | парати́ф |
| Начальная форма | парати́ф |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | парати́ф | парати́ф |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | парати́ф | парати́фы |
| Рд. | парати́фа | парати́фов |
| Дт. | парати́фу | парати́фам |
| Вн. | парати́ф | парати́фы |
| Тв. | парати́фом | парати́фами |
| Пр. | парати́фе | парати́фах |
пара — корень,
тиф — корень,
ø — нулевое окончание.