| Произношение | ошварто́вить |
| Начальная форма | ошварто́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | ошварто́влю | ошварто́вил | |
| жен. р. | ошварто́вила | |||
| Ты | муж. р. | ошварто́вишь | ошварто́вил | ошварто́вь |
| жен. р. | ошварто́вила | |||
| Он | ошварто́вит | ошварто́вил | ||
| Она | ошварто́вила | |||
| Оно | ошварто́вило | |||
| Мы | ошварто́вим | ошварто́вили | ||
| Вы | ошварто́вите | ошварто́вили | ошварто́вьте | |
| Они | ошварто́вят | ошварто́вили | ||
о — приставка,
швартов — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | ошварто́вить |
| Прич. страд. прош. | ошварто́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | ошварто́влен |
| Прич. действ. прош. | ошварто́вивший |
| Дееприч. прош. | ошварто́вяошварто́вивошварто́вивши |