| Произношение | оцепени́ть |
| Начальная форма | оцепени́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | оцепеню́ | оцепени́л | |
| жен. р. | оцепени́ла | |||
| Ты | муж. р. | оцепени́шь | оцепени́л | оцепени́ |
| жен. р. | оцепени́ла | |||
| Он | оцепени́т | оцепени́л | ||
| Она | оцепени́ла | |||
| Оно | оцепени́ло | |||
| Мы | оцепени́м | оцепени́ли | ||
| Вы | оцепени́те | оцепени́ли | оцепени́те | |
| Они | оцепеня́т | оцепени́ли | ||
о — приставка,
цепен — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | оцепени́ть |
| Прич. страд. прош. | оцепене́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | оцепене́н |
| Прич. действ. прош. | оцепени́вший |
| Дееприч. прош. | оцепеня́оцепени́воцепени́вши |