| Произношение | охера́чить |
| Начальная форма | охера́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | охера́чу | охера́чил | |
| жен. р. | охера́чила | |||
| Ты | муж. р. | охера́чишь | охера́чил | охера́чь |
| жен. р. | охера́чила | |||
| Он | охера́чит | охера́чил | ||
| Она | охера́чила | |||
| Оно | охера́чило | |||
| Мы | охера́чим | охера́чили | ||
| Вы | охера́чите | охера́чили | охера́чьте | |
| Они | охера́чат | охера́чили | ||
о — приставка,
херач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | охера́чить |
| Прич. страд. прош. | охера́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | охера́чен |
| Прич. действ. прош. | охера́чивший |
| Дееприч. прош. | охера́чаохера́чивохера́чивши |