| Произношение | отчека́нивать |
| Начальная форма | отчека́нивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отчека́ниваю | отчека́нивал | |
| жен. р. | отчека́нивала | |||
| Ты | муж. р. | отчека́ниваешь | отчека́нивал | отчека́нивай |
| жен. р. | отчека́нивала | |||
| Он | отчека́нивает | отчека́нивал | ||
| Она | отчека́нивала | |||
| Оно | отчека́нивало | |||
| Мы | отчека́ниваем | отчека́нивали | ||
| Вы | отчека́ниваете | отчека́нивали | отчека́нивайте | |
| Они | отчека́нивают | отчека́нивали | ||
от — приставка,
чекан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отчека́нивать |
| Прич. страд. наст. | отчека́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | отчека́ниваем |
| Прич. действ. прош. | отчека́нивавший |
| Прич. действ. наст. | отчека́нивающий |
| Дееприч. наст. | отчека́нивая |