| Произношение | оттарака́нить |
| Начальная форма | оттарака́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | оттарака́ню | оттарака́нил | |
| жен. р. | оттарака́нила | |||
| Ты | муж. р. | оттарака́нишь | оттарака́нил | оттарака́нь |
| жен. р. | оттарака́нила | |||
| Он | оттарака́нит | оттарака́нил | ||
| Она | оттарака́нила | |||
| Оно | оттарака́нило | |||
| Мы | оттарака́ним | оттарака́нили | ||
| Вы | оттарака́ните | оттарака́нили | оттарака́ньте | |
| Они | оттарака́нят | оттарака́нили | ||
от — приставка,
таракан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | оттарака́нить |
| Прич. страд. прош. | оттарака́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | оттарака́нен |
| Прич. действ. прош. | оттарака́нивший |
| Дееприч. прош. | оттарака́нивоттарака́нившиоттарака́ня |