| Произношение | отна́чивать |
| Начальная форма | отна́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отна́чиваю | отна́чивал | |
| жен. р. | отна́чивала | |||
| Ты | муж. р. | отна́чиваешь | отна́чивал | отна́чивай |
| жен. р. | отна́чивала | |||
| Он | отна́чивает | отна́чивал | ||
| Она | отна́чивала | |||
| Оно | отна́чивало | |||
| Мы | отна́чиваем | отна́чивали | ||
| Вы | отна́чиваете | отна́чивали | отна́чивайте | |
| Они | отна́чивают | отна́чивали | ||
от — приставка,
нач — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отна́чивать |
| Прич. страд. наст. | отна́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | отна́чиваем |
| Прич. действ. прош. | отна́чивавший |
| Прич. действ. наст. | отна́чивающий |
| Дееприч. наст. | отна́чивая |