| Произношение | отдиктова́ть |
| Начальная форма | отдиктова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отдикту́ю | отдиктова́л | |
| жен. р. | отдиктова́ла | |||
| Ты | муж. р. | отдикту́ешь | отдиктова́л | отдикту́й |
| жен. р. | отдиктова́ла | |||
| Он | отдикту́ет | отдиктова́л | ||
| Она | отдиктова́ла | |||
| Оно | отдиктова́ло | |||
| Мы | отдикту́ем | отдиктова́ли | ||
| Вы | отдикту́ете | отдиктова́ли | отдикту́йте | |
| Они | отдикту́ют | отдиктова́ли | ||
от — приставка,
дикт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отдиктова́ть |
| Прич. страд. прош. | отдикто́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | отдикто́ван |
| Прич. действ. прош. | отдиктова́вший |
| Дееприч. прош. | отдиктова́вотдиктова́вши |