| Произношение | отврати́ть |
| Начальная форма | отврати́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | отвращу́ | отврати́л | |
| жен. р. | отврати́ла | |||
| Ты | муж. р. | отврати́шь | отврати́л | отврати́ |
| жен. р. | отврати́ла | |||
| Он | отврати́т | отврати́л | ||
| Она | отврати́ла | |||
| Оно | отврати́ло | |||
| Мы | отврати́м | отврати́ли | ||
| Вы | отврати́те | отврати́ли | отврати́те | |
| Они | отвратя́т | отврати́ли | ||
отврат — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отврати́ть |
| Прич. страд. прош. | отвраще́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | отвраще́н |
| Прич. действ. прош. | отврати́вший |
| Дееприч. прош. | отвратя́отврати́вотврати́вши |