| Произношение | оправда́нье |
| Начальная форма | оправда́нье |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | средний |
| Число | единственное |
| Варианты | оправда́нье | оправда́нье |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | оправда́нье | оправда́нья |
| Рд. | оправда́нья | оправда́ний |
| Дт. | оправда́нью | оправда́ньям |
| Вн. | оправда́нье | оправда́нья |
| Тв. | оправда́ньем | оправда́ньями |
| Пр. | оправда́ньи | оправда́ньях |
оправд — корень,
а — суффикс,
нь — суффикс,
е — окончание.