| Произношение | окатоли́чивать |
| Начальная форма | окатоли́чивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | окатоли́чиваю | окатоли́чивал | |
| жен. р. | окатоли́чивала | |||
| Ты | муж. р. | окатоли́чиваешь | окатоли́чивал | окатоли́чивай |
| жен. р. | окатоли́чивала | |||
| Он | окатоли́чивает | окатоли́чивал | ||
| Она | окатоли́чивала | |||
| Оно | окатоли́чивало | |||
| Мы | окатоли́чиваем | окатоли́чивали | ||
| Вы | окатоли́чиваете | окатоли́чивали | окатоли́чивайте | |
| Они | окатоли́чивают | окатоли́чивали | ||
о — приставка,
католич — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | окатоли́чивать |
| Прич. страд. наст. | окатоли́чиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | окатоли́чиваем |
| Прич. действ. прош. | окатоли́чивавший |
| Прич. действ. наст. | окатоли́чивающий |
| Дееприч. наст. | окатоли́чивая |