| Произношение | озада́чить |
| Начальная форма | озада́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | озада́чу | озада́чил | |
| жен. р. | озада́чила | |||
| Ты | муж. р. | озада́чишь | озада́чил | озада́чь |
| жен. р. | озада́чила | |||
| Он | озада́чит | озада́чил | ||
| Она | озада́чила | |||
| Оно | озада́чило | |||
| Мы | озада́чим | озада́чили | ||
| Вы | озада́чите | озада́чили | озада́чьте | |
| Они | озада́чат | озада́чили | ||
озадач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | озада́чить |
| Прич. страд. прош. | озада́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | озада́чен |
| Прич. действ. прош. | озада́чивший |
| Дееприч. прош. | озада́чаозада́чивозада́чивши |