| Произношение | нахера́чить |
| Начальная форма | нахера́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | нахера́чу | нахера́чил | |
| жен. р. | нахера́чила | |||
| Ты | муж. р. | нахера́чишь | нахера́чил | нахера́чь |
| жен. р. | нахера́чила | |||
| Он | нахера́чит | нахера́чил | ||
| Она | нахера́чила | |||
| Оно | нахера́чило | |||
| Мы | нахера́чим | нахера́чили | ||
| Вы | нахера́чите | нахера́чили | нахера́чьте | |
| Они | нахера́чат | нахера́чили | ||
на — приставка,
херач — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нахера́чить |
| Прич. действ. прош. | нахера́чивший |
| Прич. действ. наст. | нахера́чащий |
| Дееприч. наст. | нахера́ча |