| Произношение | нарту́тя |
| Начальная форма | нарту́тить |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Возвратность | невозвратное |
нартут — корень,
я — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | нарту́тить |
| Прич. страд. прош. | нарту́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | нарту́чен |
| Прич. действ. прош. | нарту́тивший |
| Дееприч. прош. | нарту́тянарту́тивнарту́тивши |