Морфологический разбор слова «направле́нца»

направле́нца
имя существительное

Произношение
направле́нца
Начальная форманаправле́нец
Типнарицательное
Одушевленностьодушевлённое
Склонение2-e склонение
Родмужской
Числоединственное
Вариантынаправле́нцанаправле́нца
Падежродительныйвинительный

Морфемный разбор (по составу) существительного «направле́нца»

направленца

направл — корень,

ен — суффикс,

ц — суффикс,

а — окончание.