Морфологический разбор слова «напра́вка»

напра́вка
имя существительное

Произношение
напра́вка
Начальная форманапра́вка
Типнарицательное
Одушевленностьнеодушевлённое
Склонение1-e склонение
Родженский
Числоединственное
Падежименительный

Морфемный разбор (по составу) существительного «напра́вка»

направка

направ — корень,

к — суффикс,

а — окончание.