| Произношение | напра́вить |
| Начальная форма | напра́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | напра́влю | напра́вил | |
| жен. р. | напра́вила | |||
| Ты | муж. р. | напра́вишь | напра́вил | напра́вь |
| жен. р. | напра́вила | |||
| Он | напра́вит | напра́вил | ||
| Она | напра́вила | |||
| Оно | напра́вило | |||
| Мы | напра́вим | напра́вили | ||
| Вы | напра́вите | напра́вили | напра́вьте | |
| Они | напра́вят | напра́вили | ||
направ — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | напра́вить |
| Прич. страд. прош. | напра́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | напра́влен |
| Прич. действ. прош. | напра́вивший |
| Дееприч. прош. | напра́вянапра́вивнапра́вивши |