| Произношение | наме́ривать |
| Начальная форма | наме́ривать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | наме́риваю | наме́ривал | |
| жен. р. | наме́ривала | |||
| Ты | муж. р. | наме́риваешь | наме́ривал | наме́ривай |
| жен. р. | наме́ривала | |||
| Он | наме́ривает | наме́ривал | ||
| Она | наме́ривала | |||
| Оно | наме́ривало | |||
| Мы | наме́риваем | наме́ривали | ||
| Вы | наме́риваете | наме́ривали | наме́ривайте | |
| Они | наме́ривают | наме́ривали | ||
на — приставка,
мер — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наме́ривать |
| Прич. страд. наст. | наме́риваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | наме́риваем |
| Прич. действ. прош. | наме́ривавший |
| Прич. действ. наст. | наме́ривающий |
| Дееприч. наст. | наме́ривая |