| Произношение | намагни́тить |
| Начальная форма | намагни́тить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | намагни́чу | намагни́тил | |
| жен. р. | намагни́тила | |||
| Ты | муж. р. | намагни́тишь | намагни́тил | намагни́ть |
| жен. р. | намагни́тила | |||
| Он | намагни́тит | намагни́тил | ||
| Она | намагни́тила | |||
| Оно | намагни́тило | |||
| Мы | намагни́тим | намагни́тили | ||
| Вы | намагни́тите | намагни́тили | намагни́тьте | |
| Они | намагни́тят | намагни́тили | ||
на — приставка,
магнит — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | намагни́тить |
| Прич. страд. прош. | намагни́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | намагни́чен |
| Прич. действ. прош. | намагни́тивший |
| Дееприч. прош. | намагни́тянамагни́тивнамагни́тивши |