| Произношение | награвирова́ть |
| Начальная форма | награвирова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | награвиру́ю | награвирова́л | |
| жен. р. | награвирова́ла | |||
| Ты | муж. р. | награвиру́ешь | награвирова́л | награвиру́й |
| жен. р. | награвирова́ла | |||
| Он | награвиру́ет | награвирова́л | ||
| Она | награвирова́ла | |||
| Оно | награвирова́ло | |||
| Мы | награвиру́ем | награвирова́ли | ||
| Вы | награвиру́ете | награвирова́ли | награвиру́йте | |
| Они | награвиру́ют | награвирова́ли | ||
на — приставка,
грав — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | награвирова́ть |
| Прич. страд. прош. | награвиро́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | награвиро́ван |
| Прич. действ. прош. | награвирова́вший |
| Дееприч. прош. | награвирова́внагравирова́вши |