| Произношение | набрани́ть |
| Начальная форма | набрани́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | набраню́ | набрани́л | |
| жен. р. | набрани́ла | |||
| Ты | муж. р. | набрани́шь | набрани́л | набрани́ |
| жен. р. | набрани́ла | |||
| Он | набрани́т | набрани́л | ||
| Она | набрани́ла | |||
| Оно | набрани́ло | |||
| Мы | набрани́м | набрани́ли | ||
| Вы | набрани́те | набрани́ли | набрани́те | |
| Они | набраня́т | набрани́ли | ||
на — приставка,
бран — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | набрани́ть |
| Прич. страд. прош. | набране́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | набране́н |
| Прич. действ. прош. | набрани́вший |
| Дееприч. прош. | набраня́набрани́внабрани́вши |