| Произношение | маркиза́т |
| Начальная форма | маркиза́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | маркиза́т | маркиза́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | маркиза́т | маркиза́ты |
| Рд. | маркиза́та | маркиза́тов |
| Дт. | маркиза́ту | маркиза́там |
| Вн. | маркиза́т | маркиза́ты |
| Тв. | маркиза́том | маркиза́тами |
| Пр. | маркиза́те | маркиза́тах |
маркиз — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.