| Произношение | коацерва́т |
| Начальная форма | коацерва́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | коацерва́т | коацерва́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | коацерва́т | коацерва́ты |
| Рд. | коацерва́та | коацерва́тов |
| Дт. | коацерва́ту | коацерва́там |
| Вн. | коацерва́т | коацерва́ты |
| Тв. | коацерва́том | коацерва́тами |
| Пр. | коацерва́те | коацерва́тах |
коацерват — корень,
ø — нулевое окончание.