| Произношение | кариоти́п |
| Начальная форма | кариоти́п |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | кариоти́п | кариоти́п |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | кариоти́п | кариоти́пы |
| Рд. | кариоти́па | кариоти́пов |
| Дт. | кариоти́пу | кариоти́пам |
| Вн. | кариоти́п | кариоти́пы |
| Тв. | кариоти́пом | кариоти́пами |
| Пр. | кариоти́пе | кариоти́пах |
карио — корень,
тип — корень,
ø — нулевое окончание.