| Произношение | карда́нчик |
| Начальная форма | карда́нчик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | карда́нчик | карда́нчик |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | карда́нчик | карда́нчики |
| Рд. | карда́нчика | карда́нчиков |
| Дт. | карда́нчику | карда́нчикам |
| Вн. | карда́нчик | карда́нчики |
| Тв. | карда́нчиком | карда́нчиками |
| Пр. | карда́нчике | карда́нчиках |
кардан — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.