| Произношение | каратэи́ст |
| Начальная форма | каратэи́ст |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | каратэи́ст | каратэи́сты |
| Рд. | каратэи́ста | каратэи́стов |
| Дт. | каратэи́сту | каратэи́стам |
| Вн. | каратэи́ста | каратэи́стов |
| Тв. | каратэи́стом | каратэи́стами |
| Пр. | каратэи́сте | каратэи́стах |
каратэ — корень,
ист — суффикс,
ø — нулевое окончание.