| Произношение | карати́ст |
| Начальная форма | карати́ст |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | карати́ст | карати́сты |
| Рд. | карати́ста | карати́стов |
| Дт. | карати́сту | карати́стам |
| Вн. | карати́ста | карати́стов |
| Тв. | карати́стом | карати́стами |
| Пр. | карати́сте | карати́стах |
карат — корень,
ист — суффикс,
ø — нулевое окончание.