| Произношение | казача́т |
| Начальная форма | казачо́нок |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Варианты | казача́т | казача́т |
| Падеж | родительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | казачо́нок | казача́та |
| Рд. | казачо́нка | казача́т |
| Дт. | казачо́нку | казача́там |
| Вн. | казачо́нка | казача́т |
| Тв. | казачо́нком | казача́тами |
| Пр. | казачо́нке | казача́тах |
казач — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.
| Произношение | каза́чат |
| Начальная форма | каза́чить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | несовершенный |
| Время | настоящее |
| Лицо | 3-e лицо |
| Число | множественное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
казач — корень,
ат — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | каза́чить |
| Прич. действ. прош. | каза́чивший |
| Прич. действ. наст. | каза́чащий |
| Дееприч. наст. | каза́ча |