| Произношение | итабири́т |
| Начальная форма | итабири́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | итабири́т | итабири́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | итабири́т | итабири́ты |
| Рд. | итабири́та | итабири́тов |
| Дт. | итабири́ту | итабири́там |
| Вн. | итабири́т | итабири́ты |
| Тв. | итабири́том | итабири́тами |
| Пр. | итабири́те | итабири́тах |
итабир — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.