| Произношение | изуро́чить |
| Начальная форма | изуро́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | изуро́чу | изуро́чил | |
| жен. р. | изуро́чила | |||
| Ты | муж. р. | изуро́чишь | изуро́чил | изуро́чь |
| жен. р. | изуро́чила | |||
| Он | изуро́чит | изуро́чил | ||
| Она | изуро́чила | |||
| Оно | изуро́чило | |||
| Мы | изуро́чим | изуро́чили | ||
| Вы | изуро́чите | изуро́чили | изуро́чьте | |
| Они | изуро́чат | изуро́чили | ||
из — приставка,
уроч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изуро́чить |
| Прич. страд. прош. | изуро́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | изуро́чен |
| Прич. действ. прош. | изуро́чивший |
| Дееприч. прош. | изуро́чаизуро́чивизуро́чивши |